Европа утре

Европа в свят на разузнавателни и информационни войни – в това издание на подкаста „Европа утре“
 
Въвлечен ли е Европейският съюз в хибридна война – чрез кибератаки, дезинформация и мрежи за влияние? Колко активно е руското разузнаване в Европа и как действат свързаните с него информационни системи? Защо малки сайтове с минимална аудитория успяват да постигнат огромен ефект през Facebook и Telegram?
 
Обсъждаме ролята на неформални мрежи за противодействие като NAFO и българските OSINT общности, както и примери за координирана пропаганда като News Front. Говорим и за уязвимостите в споделянето на разузнавателна информация в ЕС, въпреки съществуващи механизми като Europol. Фокусът е върху доверието – между институциите и обществото – и върху нуждата от стратегическа комуникация и образование, които да ограничат влиянието на манипулативни наративи.
 
В броя с автор Радослав Чичев ще чуете:
Георги Ангелов – журналист и старши анализатор в „Сенсика“, компания за медиен мониторинг
Любомир Дончев – част от екипа на Фондация за хуманитарни и социални изследвания
Триантафилос Каратрантос – експерт по международни отношения и европейска сигурност, научен сътрудник в Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAMEP) – продукция на SKAI Radio, Гърция
 
Още теми като „Европа в свят на разузнавателни и информационни войни“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.

Война 2.0: Невидимият фронт – в това издание на подкаста „Европа утре“
 
Първата атака днес може да е фалшива новина, а не ракета. Войната има нов, невидим фронт. Той е комбинация от дронове и изкуствен интелект, от кибератаки и манипулация. Въпросът вече не е само кой има по-добра технология, а къде са границите и отговорността. Залогът са човешката съдба и живот.
Как измерваме военната сила, когато статистиките броят танкове, но пропускат сървъри и рояци дронове? И защо в този нов пейзаж класическите оръжия не изчезват, а се комбинират с автономните системи?
Най-тревожният слой е човешкият. Войникът често е човек пред екран, а не в окопа. Дистанцията дехуманизира: противникът се превръща в точка на картата. Уменията от видеоигрите и симулаторите се пренасят в реалната война. Границата между игра и реалност изчезва.
 
В броя с автор Александра Илиева ще чуете:
Антон Пулийски – изследовател и обучител по киберсигурност с близо 20 години опит; лицензиран пилот на дрон, председател на „Обединено дрон общество“ и основател на Drone Xtreme
Димитър Рангелов – представител на полицията и Полицейската академия в Нидерландия; работи по технологии с двойно приложение за защита на инфраструктура и обекти;
Довиле Шакалиене, бивш министър на националната отбрана на Литва (продукция на Ziniu Radio)
 
Още теми като „Война 2.0: Невидимият фронт“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.

Миграция в рамките на Европа: да останеш или да заминеш? – в това издание на подкаста „Европа утре“
В епизода се преплитат лични истории и гледни точки на различни поколения. Чрез своите автентични разкази за мотивацията, адаптацията и възможностите, които разкрива Старият континент, участниците говорят за свободното движение в рамките на Европа. Те споделят личния си опит, както и надеждите, изпитанията и компромисите, които съпътстват този път.
В броя с автор Таня Балабанова ще чуете:
Ивелина Дагсволд – моден дизайнер и предприемач в Норвегия
Александър Нуцов от БЕСКО (Българска предприемаческа асоциация)
Алесандро Розина, професор по демография и социална статистика във Факултета по икономика на Католическия университет в Милано, където ръководи Центъра за приложна статистика в бизнеса и икономиката (продукция на Radio 24)
Изабел Фортан-Димитрова – актриса и режисьор от Германия, която живее в България
Още теми като „Миграция в рамките на Европа: да останеш или да заминеш?“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.

Обречени ли сме да не се доверяваме – в това издание на подкаста „Европа утре“
Епизодът разглежда как технологиите, дезинформацията и deepfake инструментите променят доверието в обществото и способността ни да различаваме факти от манипулация, особено сред младите поколения. Oбсъждат се ключови въпроси: обречени ли сме да спрем да се доверяваме, ще бъдем ли управлявани само от емоциите си и може ли AI да възстанови социалното доверие или да го задълбочи още повече.
 
В броя с автор Катя Василева ще чуете:
✅ Иво Емануилов -  ръководител на Лабораторията за експериментално регулиране и цифрови политики (ERPL) към Института GATE и участник в създаването на Етичния кодекс за AI в ЕС
✅ Димитрис Кацикис, психолог (SKAI Radio - Greece)
✅ Фидиас Панаиоту - 25-годишен кипърски инфлуенсър и евродепутат (Radio Renascensa – Portugal)
 
Още теми като „Обречени ли сме да не се доверяваме?“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.

Благосъстояние или война – в това издание на подкаста „Европа утре“
 
Европейският съюз дава нов тласък на отбраната си с до 800 милиарда евро в следващите пет години. Превъоръжаването произтича от глобалните военни заплахи.Съвременна Европа отново е пред класическата дилема „оръжие срещу масло“. Откъде ще дойдат милиардите за превъоръжаване? Трябва ли да избираме между колективна сигурност и социално благополучие?
 
В броя с автор Антоанета Петричанска ще чуете:
Проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН, специалист по проблемите на социалното подпомагане и осигуряване, преподавател в Катедра „Социални дейности“ на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”
Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси
Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия "България може"
Костас Ифантис, професор по международни отношения в Университета “Пантеон“ в Атина (продукция на SKAI Radio)
Джорджиана Теодореску, евродепутат от Алианса за единство на румънците (AUR), заместник-председател на Комисията по заетост и социални въпроси (продукция на Radio Romania)
 
Още теми като „Благосъстояние или война“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.

ИИ в публичната администрация или краят на кафкианския кошмар – в това издание на подкаста „Европа утре“
 
Може ли изкуственият интелект да подобри работата на правителствата и администрациите, като струва по-малко на данъкоплатците и пребори бюрокрацията? Изостава ли държавната администрация от частния сектор с внедряването на ИИ? Държавната администрация трябва да бъде предпазлива, но няма избор – важно е да се адаптира, категорични са експертите.
 
В броя с автор Мария Мира Христова ще чуете:
✅ Любомир Аламанов - комуникационен експерт;
✅ Цветан Алексиев - софтуерен инженер, изпълнителен директор на една от най-големите ИТ компании в региона;
✅ Антонино Интердонато - член на работна група за представяне на ИИ в публичната администрация на Италия;
✅ Рамон Рико Гомез - експерт по киберсигурност в Испания;
✅ ChatGPT модел GPT5  - изкуствен интелект.
 
Още теми като „ИИ в публичната администрация или краят на кафкианския кошмар?“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.
 

Изкуственият интелект в училище: помощник или капан – в това издание на подкаста „Европа утре“
 
Епизодът разглежда ползите и опасностите от използването на изкуствения интелект в учебния процес. Подчертава се нуждата от това новата „мислеща“ технология да се използва като помощно средство, а не като заместител на човешкото присъствие и опит. Настояват ли експертите за възрастови ограничения в употребата на ИИ в класните стаи?
 
В броя с автор Стоян Стоянов ще чуете:
✅ Инж. д-р Ангел Ангелов – преподавател в Средно училище „Сава Доброплодни“ в Шумен, автор на учебници и учебни помагала по информационни технологии, част от екипа на МОН, който създава учебните програми по информационни технологии.
✅ Проф. Севджихан Еюбова – психолог и преподавател по психология в Шуменския университет.
✅ Деян Герговски – журналист и преподавател в Средно училище „Панайот Волов“ в Шумен.
✅ Бастиен Мас – член на CREIA (Експертна общност по въпросите на изкуствения интелект) – продукция на euradio, Франция.
✅ Проф. Йорн Прехт – преподавател в Медийния университет в Щутгарт и основател на IANA (Институт за приложни изследвания на наративи) – продукция на AMS, Германия.
✅ Стефан Димитров и Здравко Златев – ученици от СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен.
 
 
Още теми като „Изкуственият интелект в училище: помощник или капан?“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.

Бъдещето на работното място: човек и AI в сътрудничество – в това издание на подкаста „Европа утре“
 
Изкуственият интелект вече променя работните ни места. Очакванията са оттук-нататък той да донесе както рискове, така и ползи за пазара на труда. Най-големият риск е, че може да замести работни места, особено тези, които включват рутинни, повтарящи се или базирани на данни задачи. От друга страна, изкуственият интелект ще създаде нови работни места и индустрии.
 
В броя с автор Йорданка Петрова ще чуете:
✅ Александра Рачева - директор на "Бюро по труда" – Видин
✅ Камелия Лозанова - председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център – Видин
✅ Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров" – Видин
✅ Светослав Стефанов - системен администратор
✅ Янис Питас - професор по компютърни науки в Солунския университет „Аристотел“ и президент на Международната академия за докторски изследвания в областта на изкуствения интелект (продукция на Радио SKAI)
 
.
Още теми като „Бъдещето на работното място: човек и AI в сътрудничество“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.

Земеделието: На ръба на климатична адаптация – в това издание на подкаста „Европа утре“
 
Ниски добиви и още по-ниски цени. По този начин се определя зърнопроизводството за 2025 година. Относно отглеждането на овошки – нулева реколта и изсъхнали насаждения. Липсата на валежи, изключително високите температури през лятото и необичайното измръзване на плодовете през пролетта оказват влиянието си върху земеделието. Всички тези фактори се въртят около една ос – промените в климата. Как може земеделците да преминат ръба на климатичната адаптация и да успеят да превъзмогнат загубите си от тази година?
 
В броя с автор Християна Йорданова ще чуете:
✅ Надежда Шопова - асистент в секция “Климат” в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) към Българска академия на науките. По образование е инж. агроном със специалност “Лозаро-градинарство”, автор в Климатека.
✅ Николай Киров - председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Бургас.
✅ Вежди Орманов – един от най-големите производители на череши и овощни дървета както в бургаския регион, така и в страната.
✅ Робин Салуокс - директор и основател на естонската платформа за управление на ферми ЕАгроном (продукция на Radio Kuku).
 
Още теми като „Земеделието: На ръба на климатична адаптация“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.
 

Ще се превърнат ли европейските градове в топлинен ад – в това издание на подкаста „Европа утре“
 
В този епизод говорим за бъдещето на Европейския съюз и климатичните предизвикателства пред градовете. Фокусът е върху екстремните метеорологични явления, засушаването и водния дефицит в България и Румъния. Ще чуете и за проектите с европейско финансиране в община Шумен, които показват как местните общности могат да се адаптират към глобалното затопляне чрез зелени и водни пространства.
 
В броя с автор Стоян Стоянов ще чуете:
✅ Даниела Русева - зам.-кмет по европейски политики, екология и туризъм.
✅ Николай Калев - летец и бивш командир на 15-ти авиационен полк, настоящ общински съветник в Шумен.
✅ Проф. Емил Гачев - от секция "Води" към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.
✅ Егберт Розен - генерален секретар на Европейската асоциация на ландшафтните инженери ELCA (продукция на естонското Radio Kuku)
✅ Георге Фалкъ - бившият кмет на големия румънския град Арад и настоящ член на Европейския парламент (продукция на Radio Romania).
✅ Доц. Богдан Антонеску – преподавател в Университета в Букурещ, специализиран в проучването на екстремни метеорологични явления (продукция на Radio Romania).
✅ Проф. д-р Адина Кройтору - преподавател в Университета „Бабеш-Боляй“ в Клуж-Напока, Факултет по география, където преподава и провежда изследвания в областта на екстремните метеорологични и климатични явления, изменението на климата и тяхното въздействие върху околната среда и обществата (продукция на Radio Romania).
 
 
Още теми като „Ще се превърнат ли европейските градове в топлинен ад?“, част от „Европа утре“, слушайте тук. Още от поредиците към Евранет плюс, вижте тук.